Ръжена пица – най-вкусната пица!

Последните няколко дни бяха прекрасни, нали? Може би това е най-хубавият период от зимата за хората, които не карат ски или сноуборд, но успешно се справят със снежночовекоправенето и возенето на шейна :) Хем има сняг до коленете, хем можеш да се припичаш на слънце като котка! С вдигането на температурите се увеличи и престоя ни навън. Даже малка Запетая въобще не иска да се прибира! Щом чуе за вкъщи хуква в другата посока и ти нямаш друг избор освен да я последваш и да се радваш на слънцето и тълпите от хора. В неделя Борисовата градина беше отрупана със снежни човеци, някои с шалове и шапки, други с кестенови очи, трети огромни, а четвърти съвсем мънички. Ние много се впечатлихме от един гиздавец, на когото Запетая се опита да свали бижутата, но успешно защитих :)

Що се отнася до хората – бяха наистина много! Ако ден преди това се разхождахме самички в парка и хранехме гълъбите необезпокоявано, то в неделя нямаше изобщо къде да кацнат от хора  - сигурен знак, че идва пролетта :)) Интересно беше, че много хора вместо на някоя писта, караха ските си в центъра на София. И не бяха само малки дечица ;)

А сега за днешната рецептичка. Може би няма човек, който да е опитал пица и да не я е обикнал. Но има толкова различни, че може свят да ти се завие. Аз си имам любима и това е ръжената. Като цяло ръженото брашно е на особена почит в моята кухня и винаги гледам да си имам в шкафа. А пица се приготвя поне веднъж седмично. Всъщност обикновено това е обядът ни в почивния ден на Никола. Приготвя се сравнително бързо с минимални усилия от моя страна и много време отделено на това да сме си заедно цялото ни малко семейство :) Ръженото брашно има една особена сладост, която бялото не притежава.  Освен, че е много вкусно е и много полезно :) Насладете се, за да се убедите :)

Продукти:

3 ч.ч. ръжено брашно + за доомесване

2 с.л. зехтин

1 ч.л. сода

1 ч.л. кисело мляко

1/2 ч.ч. топла вода

1 ч.л.сода

1/2 ч.л. захар

2 с.л. семена

2 с.л. овесени ядки

В купа се смесват брашното, семената, овесените ядки, солта и захарта. Содата се слага в киселото мляко, обърква се и се оставя да шупне. Сипва се при брашното, заедно със зехтина и водата. Всичко се обърква с дървена лъжица, докато поеме брашното. При нужда се добавя още. Накрая се омесва на ръка. Тестото трябва да е малко по-твърдо от обикновено и да не лепне. Оставя се да почине за половин час. През това време може да си включите фурната да загрява на 300 градуса и да си нарежете зеленчуците и всичко, което сте решили да подредите върху пицата си :) След това намаслете добре тавичката, в която ще печете. Премесете леко тестото, сложете го в тавичката и го разстелете с натискане така, че да заеме цялата повърхност. След това подредете избраните от вас продукти и печете за около половин час или до зачервяване. Все пак ще ви кажа и какво има в моята пица, за да си откраднете идеята, ако ви хареса. Намазвам тестото с две-три с.л. доматено пюре. Пкривам плътно с нарязани гъби, след това поръсвам с нарязани лук, кисели краставички, маслини, печени чушки. Поръсвам с малко зехтин, настърган кашкавал и за финал чубрица. Бодвам още няколко цели маслини и пека :)

От мен лека нощ :))

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :))

Така важният обяд

/ ръжено-пшенични сандвичи с пюре от боб, салата от ряпа и моркови, мандарини/

“Закусвай като цар, обядвай нормално и вечеряй като просяк” или пък “закуската си изяж сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага си”. Ясно е. Имаме нужда от повече храна сутрин и съвсем малко вечер. Но колко са хората успяващи да го постигнат?! Малко. Сутрин ставаш рано и бързешком излиташ за работа, на обяд я хапнеш, я не. И ако хапнеш на обяд то обикновено е набързо, на крак и е нещо, което едва ли би предпочел у дома. За хранене между храненията у дума не може да става, а когато дойде време за вечеря блажено се настаняваме на претрупаната маса, колкото и късно да е и си хапваме като за последно. И после от къде ни идват здравословните проблеми. Ето една от основните причини.

Признавам си, преди да забременея въобще не обръщах подобно внимание на храната. Беше ми съвсем нормално да свърша работа в десет и в единадесет да вечеряме бургери, пица или каквото намерим работещо на път за вкъщи. Но с бременността нещата се променят, да не говорим какво става, когато се роди бебчето. Здравословното хранене се превръща в нещо като фикс идея, макар и не съвсем до край спазвано :)) Най-важното правило е да не се прекалява с нищо, а съгласете се с мен, последните поколения хора приемат прекаляването с вредни храни за съвсем нормално, което води и своите последствия. Но няма да ви ги разяснявам отново, правила съм го в предишните публикации достатъчно :)) Важното е, че се възползвам от майчинството и времето, което то ми дава, за да храня цялото си семейство здравословно. Но се страхувам, че когато отново започна работа няма да успявам с всичко това.

Както се казва ‘ще поживеем и ще видим ‘ :))

/Пълнени чушки с ориз и булгур, кисело мляко; салата от моркови и репички; круша/

/Сандвич със сирене, моркови, ябълка, грозде/

/Постни зелеви сърми; гауда, ементал(за мезе ;)); банан/

/Задушени картофи, талиатели с маслинова паста, печена пъстърва/

/Сандвичи със сирене и лютеница; сварено яйце, маслини, мандарини, киви/

/Яхния от зрял фасул, салата от морков и цвекло/

/Паста, която в Гърция се използва за направата на гювеч, вместо картофи, както ние. Приготвена е със зеленчуци и малко доматен сос; ябълка и киви/

Желая ви хубав и усмихнат ден!

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :))

Празопита

Не й се вижда края… На зимата имам предвид. Когато се събудихме тази сутрин навън имаше такава виелица, че не можех и да си помисля, че ще извеждам детенце. Но ето, че два часа по-късно през прозореца надничаше закачливо зимно слънце, а вятъра се беше спотаил някъде. Със Запетая на мига се облякохме и почти тичешком се озовахме на улицата. Почудихме се на къде да тръгнем и в момента,  в който хванахме в избраната посока небето пак притъмня и се изви такава виелица, че всички хора, които също като нас бяха наизлезли по улиците в мигом изчезнаха. Като на магия. Отидохме на бързо до близкия магазин и на връщане тръгнахме да се прибираме, когато изведнъж отново изгря слънце, спря да вали сняг и вятъра притихна. Последва игра, която продължи поне час. Играхме си с малко кученце, целихме се със сняг, правихме снежни ангели… А усмивката не слизаше от личицето на моето ангелче. Заради тези моменти мога само да се радвам на зимата. И да съм благодарна на възможността да съм си в къщи, за да дам най-доброто, което някой може на малката Запетая.

Зимата си има и още един плюс – можем да опитваме различни ястия. Да, лятото е незаменимо със своето разнообразие, но и зимата предлага такова, стига да имаме очи да го видим. Опитайте лесната и вкусна празопита. Рецептата е отново от книгата Culina Mediterranea, със съвсем малки промени. Вместо грюер ползвам кашкавал и не добавям сирене фета, което ако искате може да замените с нашенско си бяло сирене.  Да ви е вкусно!

Продукти:

6 стръка праз

шепа копър

100 мл зехтин

1/2 ч.ч. грис

3 яйца

100 гр. кашкавал + още малко за поръсване

3-4 с.л. галета

сол, пипер, дафинов лист

Почистете и измийте праза, след което го нарежете на колелца с дебелина около половин сантиметър . Задушете за кратко в зехтина, добавете наситнения копър и дафиновите листа. Оставете под похлупак за десетина минути, като разбърквате от време на време. След това извадете дафиновия лист и посолете със сол и пипер.  Добавете грисът, а след една две минути и леко разбитите яйца, както и настъргания кашкавал. Поръсете тавичка с галета и изсипете сместа в нея. Загладете, поръсете с кашкавал или бяло сирене и запечете в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 30 минути. Сервирайте ястието топло с препечен хляб :)

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :) 

За любовта и виното

Или повече за любовта и по-малко за виното :) Свети Валентин.  Последните години, ние българите (или  една голяма част от нас ), приехме този чужд празник като свой. Защо? Ами защото любовта не е чужда на никого. Много от противниците на празника упорито празнуват Трифон Зарезан, но двете неща не вървят ли ръка за ръка?! Не е ли виното там, където е и любовта и обратното ?!

Фотография: ♥♥♥ Никола♥♥♥

Хората казват, че не им е нужен ден, в който да обичат или показват чувствата си. Така е. Не е нужен. Но ние забравяме. Понякога толкова залисани в ежедневните проблеми не можем да забележим малки детайли, които ни радват. Които и напомнят, че човекът до нас е Човекът. И че той е също толкова прекрасен, колкото и в първите дни на любовта ни, просто сме свикнали с него. За това е може би и този празник, за да ни напомня. Не заради червени сърчица, балони, мечета или шоколад… Макар последния никога да не е излишен ;)) Нека този празник не се превръща в ден, в който всеки провисва табела на врата си : “Влюбен съм!”, “Обичан съм!” или пък “Сам съм…”. Нека е просто празник, който да е поредната причина да си кажем тихичко “Обичам те”. И това да е всичко.

Чувам за много хора, които изпадат в безумна депресия с наближаването на празника. “Сам съм, колко много влюбени има… Как ще го преживея този ден…” Но влюбени има през цялата година. Навсякъде и по много. По улиците вървят и се кикотят шумно вплели ръце. В парковете безсрамно обичащи се. В кината, кафенетата, автобуса…Защо точно днес се стахуваш от тях? Не е страшно да си сам на Св. Валентин. Страшно е да си сам в онези дни, в които ти е тъжно, когато животът те мачка и имаш нужда единствено от топла прегръдка.

Много хора се страхуват и от любовта. Но нека гледаме на нея като на река. В началото си е бърза, бушуваща, шумна. Блъска се в скалите, излиза от бреговете, прави каквото си иска. Необуздана е. Понякога ни боли от тези сблъсъци и биваме изхвърлени на брега, друг път само ни мотивира да гребем ли гребем напред. Докато не достигнем до тихи води. Там някои се отказват. Те търсят адреналина и се отправят към началото на друга река. Но тези, които решават да останат и заедно да продължат по спокойното течение са много щастливи.

Такава е и моята любов. В началото много шумна, с много ревност, безразсъдство, обожание . Сега е спокойна, сигурна, грижеща се, но и не спираща да изненадва, макар и не така безразсъдно. Струва ми се, че това е правилния път, но само времето ще покаже. Буйната река изморява и идва момент, в който ти се иска просто да се носиш спокойно и да обичаш :) Тогава, хората се променят. Всеки е взел по малко от другия, за да се превърнат в едно цяло.

Човек не бива да прави компромиси с чувствата си. Трябва да им се отдаде. Каква глупост е това да обичаш без да очакваш нищо от другия?! Все едно да направиш изложба, без да очакваш посетители. Колкото и да не си признаваме, ние очакваме, надяваме се, другия да ни обича поне, колкото ние него. Иначе нищо не би имало смисъл. Както Джоуи казва в една серия на “Приятели”, любовта е да даваш и да получаваш.

Не се страхувайте да давате. И не се отказвайте да получавате. И ако тази не е вашата река, то със сигурност има някъде друга, която ви очаква.

Естествено, коя съм аз да ви говоря за любов… Само една песъчинка, подвластна на течението :)

За днес толкова. Наздраве и блясък в очите!

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :))

На гости на кукления театър

Бързаме, защото представлението всеки момент ще започне. Дори не успяваме да отидем до гардероба, а направо така – с дебелите зимни якета се вмъкваме на пръсти във вече тъмната зала. Запетая не очаква този пълен мрак и плътно ме гушва и тихичко и разтревожено казва ‘мамо’. Всички деца и родители са притихнали, а сцената е още няколко секунди тъмна, при което аз се чудя дали не съм сбъркала залата… Докато слизам тромаво в тъмницата към втория ред, сцената бавно се осветява  и на нея се появява чудния декор на магазинчето за плодове. Върху рафтовете се разхождат мишки  с цигулки и акордеони, пеят песен и танцуват. Оставям Запетая на нашето място, а тя още по-разтревожено ме стиска и не иска да ме пусне. Казвам й, че трябва да се съблечем, защото е много топло и докато го правя вече се чудя как ще се съберем със все якетата на едничката ни седалка. Идва любезна разпоредителка, която ми предлага да ги отнесе и ни връща номерче. Вече спокойно се настаняваме на мястото си и едва тогава Запетая вижда сцената.

Ахва и ококорва хей толкова големи и учудени очи! Следващия един час преминава в гледане с отворена уста и очи едва успяващи да премигнат, за да не изпуснат нещо. Казва чао на добрия продавач, когато затваря магазинчето и се страхува от консервите, които искат да направят горките плодчета на компоти. Учудено сочи с пръстче всичко, което й е интересно и си припява нещо на бебешкия си език, когато плодчетата пеят.

Като всяко нещо, така и тази пиеса си имаше своя край. Малкото човече с почуда оглежда вече осветената и пълна с жужащи дечица зала. Питам я дали й  е харесало а тя ме поглежда пак толкова ококорено и с възхита отговаря : “Нее..”. Не се тревожете, това е нейният отговор, когато нещо много й харесва. В нейния речник все още не присъства думичката ‘да’, колкото и да се опитвам да я въведа :)) Просто използва ‘не’ с различни интонации и така се разбираме кое какво значи :)) Ясно, съвсем скоро пак ще ходим на театър!

Чудя се дали имаше по-хубав възможен начин да започне днешния ми ден?!? Мисля че не :))) Ако още се двоумите дали да заведете детето си на театър , то тогава спрете и изтичайте да си купите билети. Ще бъде забавно за цялото ви семейство. А какъв по-подходящ момент от сегашния :))

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :))

Пъстра зимна салата

Много цветно и свежо на фона на сивите дни навън, нали ?! Заслужаваме го, имайки пред вид нуждата ни от витамини през зимата. Казват, че колкото повече цветове имаш в чинията, толкова повече витамини получаваш. Не става дума за изкуствено оцветните храни, разбира се. Може би някои от вас си спомнят четирите зимни салати, които ви показах миналата година тук. Тази ще бъде като допълнение към тях. Пълна е с витамини, а благодарение на семената киноа се сдобивате и с всичките осем незаменими аминокиселини. Естествено при всяка една от рецептите може да промените всичко по свой вкус. Направете нещата така, както ще ви бъдат вкусни, но не забравяйте да следвате правилото да са полезни :))

Днес Запетая заспа учудващо рано, а Никола е на парти, така че смятам да сваля 1800-те снимки от картата на фотоапарата и да се занимая с тях… Не че е възможно да свърша за една вечер, но поне ще съм започнала – нещо което отлагам вече два месеца. Обещавам си в близките дни да ви покажа крайния резултат от проекта 365 и да ви разкажа за новия си проект. Също имам малко количество обяди в кутия, с които да се похваля и един куп други неща, с които се занимавам напоследък, но все не ми остава време да разкажа. За това ми пожелайте успех днес със снимките, за да мога да продължа нататък :) Топла и уютна вечер ви пожелавам :))

Пъстра зимна салата

1 глава червено цвекло (сварено)

1 морков

половин стрък праз

1/2 глава ряпа (аз използвах бяла, като най-малко люта)

1 ябълка (при мен Грени Смит)

3-4 с.л. киноа (накиснато за 4-5 часа във вода)

зехтин

сол

лимон и мандарина или портокал

Ябълката, моркова, празът, ряпата и свареното цвекло се почистват и нарязват. Нарежете, както ви е удобно, аз използвах за някои от зеленчуците белачката, но други нарязах на кубчета. Добавете предварително наиснатото и изплакнато киноа. За 4-5 часа само ще е леко набъбнало и омекнало, но все още няма да е станало на кълнове. Толкова, колкото да се усеща ядковия му вкус. Ако искате може да направите кълнове и да го добавите в салатата. Посолете, добавете зехтин, малко лимонов и мандаринов сок. Объркайте и декорирайте с резени лимон и мандарина.

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :)

Сладолед от киви

Мдаа, правилно сте прочели… Навън вали сняг без да спира, а аз си мечтая за лято. Яде ми се сладолед, ходи ми се на плаж и искам да ходя с рокля и сандали насам и натам. Като изключим сладоледа другите ми желания са прекалени за студа навън. Не бих си и помислила да съблека топлия пуловер, но пък вижте за сладолед съм готова, стига да съм скрита зад дебелите стени на апартамента :) Всъщност, когато бях малка имах  приятелка, с която много обичахме да правим торти от сняг. Не само ги правехме, но и ядяхме и бяхме много щастливи. Чудно как съм оставала здрава при всичкия изяден сняг… Още повече се чудя като знам, че сега ако изляза само един ден без шал и съм с възпалено гърло. Е, от сладоледа нищо не ми стана, даже ми беше много вкусно и приятно. Никола също се престраши и остана доволен :)

Този сладолед е за смели и калени хора. Но нищо не ви пречи да го приготвите през пролетта и лятото с други плодове. Предимството му е, че няма, мляко, захар, консерванти, оцветители, ароматизатори… Диетичен и дори полезен! Пригответе го ден преди консумацията, като може да му се насладите в компанията на пресни плодове, ликьор или друг десерт.

За любителите на сметановия сладолед ще кажа, че всъщност това е неговият по-стар роднина. Преди да се добави млякото към сладоледа, японци и китайци са си правели натрошен лед, който са заливали с плодов сироп. Така се е получил сладък лед, който да разхлажда и подслажда в летните горещини. Няма да ви разказвам история на сладоледа, че и без това не я знам, но ще ви кажа, че е вкусно и здравословно, стига да не сте с болно гърло :)) Престрашете се :))

Продукти:

3 бр. узряло киви (не бива да е прекалено твърдо или прекалено меко)

300 – 400 мл. прясно изцеден ябълков сок

1 с.л. лимонов сок

1 ч.л. лимонена кора

*по желание може да се сложи една лъжица мед, но аз не добавих, ябълковия сок е достатъчно сладък

Кивито се настъргва на ситно ренде, към него се добавят и останалите продукти и всичко се разбива добре. Изсипете получената смес в подходящ съд и приберете във фризера. След час разбъркайте сладоледа с вилица, като повтаряте процедурата през няколко часа, за да вкарате възможно най-много въздух и да стане пухкав сладолед. Готов е за консумация след половин ден. Преди да сервирате оставете на стайна температура за десетина минути. Декорирайте и поднесете според желанието и вкуса си :))

Това е от мен за днес. Може би не ви стоплих много, но пък може би ви беше вкусно ?!

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :))