Хляб и рози

Вали. Не както лятото – бурно и гръмко, но бързо отминаващо. Вали бавно, напоително, есенно, сякаш природата скърби и тихо плаче.

Безутешно.

Излизам на разходка с кучето. Рано е още. Улицата е окъпана в локви, а къщички и блокове оглеждат сънени фасади в тях. Минавам край любимите си локви. Интересни неща отразяват… Разминаваме се с други ранобудни стопани, разхождани от любимците си. Някаква баба с пазарска количка и ситни крачки бърза през локвения лабиринт на някъде. Иначе е пусто. Няма коли, хора, само напевният шум на капчуците и нашите стъпки, примляскващи по мокрия асфалт.

Самотно е някак.

Има вече нападали кестени. Събирам в джобовете, сякаш съм пак на шест. Винаги се отнасят в къщи без никаква конкретна цел. Просто е радост да ги имаш … В ъглите на тротоарите се е събрала мокра пожълтяла шума. Охлюви пъплят необезпокоявано сред росните стръкове.

Есен.

Ще кажете, че е рано. Не, есен е. Днес. Нещо умира. Умира по възможно най-красивия начин Знаеш, че ще бъде възродено. Че все някога пак ще има пролет и лято. Но днес то умира и изглежда напълно безнадеждно в красотата си. Хладно е, мрачно. Топлината, която си събирал бързо изстива. А слънцето сякаш никога няма да успее да се покаже отново…

Накапало мушкато под един балкон. Чуват се от някъде свраки и гарвани. Лъскавият черен гръб на кучето така се откроява на фона на пожълтяващите полянки. А аз имам чувството, че се сливам с тази първа есен. Аз съм тя. Също толкова тъжна и унесена.

Срещу мен върви дядо. Усмихнат, бодър. Носи топъл хляб в едната ръка, в другата току що набрани, окъпани от тихия дъжд рози. Лицето му е мокро от капките, също като моето, но сияе. И е особено красиво в тази сутрин. Сигурно ще занесе розите на бабата, ще пият кафе, ще хапнат  хляб със смокиново сладко… Ще бълбукат щастливо в това есенно утро поне за кратко.  И това ме изпълва с радост. Нека, нека бълбукат цял ден и завинаги! Минавам покрай една цветна градинка и като пошъл крадец оронвам листенцата на една окапваща роза. Стискам ги в длан и поемам от сладкия им дъх, а след това ги скривам в джоба като съкровище. За миг бълбукам и аз…

Тъгата скаш е същността на есента. Красива и нежна, но тъжна, с мирис на гниещи листа и мъгли, някак свъсена, наметната с меланхолия от цветове, обвита в аромати на дюли и ябълки…. Увяхваща, окапваща всеки ден… Сякаш никога вече няма да е…

Дребните капки къдрят локвите и техните отражения. Кучето не се вълнува от тяхната приказност и прецопва през тях уловило нечия диря. Още две улици и съм у дома. Да се скрия за кратко от тихо пристъпващата есен. Но е лъжа, че ще мога. У дома също е есен, вътре в мен още по-напреднала даже… А от нея не мога да избягам така лесно. Нямам къде да се скрия.

На ъгъла има тревичка, пробила, оронила и извисила се сред сивия камънак. Има надежда значи.  Бетонирали са я някога, а тя мъничка, крехка сега се извисява и нежно поклаща листенца на вятъра. Трябва аз да стана тая тревичка. Да взема от нейната надежда и сила и да дочакам своето време. Виждам, нея есента не я плаши, защо тъй безнадеждно плаши мен?!

Бързам. Да отнеса парченцата есен – няколко кестена, отронена роза, намерено пластмасово сърчице в една локва (някой, ако си го познае – прибрано е на сухо и топло), капките дъжд и хладния дъх… Да капсулирам тази сутрни бързо, защото утре ще е вече друго.

Бонбони с кокос и малини

От кога точно отлежават тези бонбони преди да ви ги покажа вече не помня даже. Но понеже е малиново време и по-малиново не мога да си представя, то значи е тъкмо на време. Кокосът им прави чудесна компания, а шоколадът не е излишен никога, както знаем ;) Освен това стават толкова бързо, че си заслужават малкото усилия, които ще положите, пък било то и в тази жега. Вкусът им е основната причина да направите тази жертва и да влезете в кухнята – нежен кокос, ароматна малина и леко горчив шоколад! Аз лично се предавам винаги пред такива комбинации, не се страхувайте да се предадете и вие ;)Бонбони с кокос и малини

Бонбони с кокос и малини

150гр кокосови стърготини

1 с.л. мед

2-3 с.л. кокосово масло

5 с.л. сладко от малини/ягоди или същото количество пресни плодове(пасирани/мамачкани)

3с.л. кокосово мляко

За глазурата:

100гр. тъмен кувертюр

1с.л. кокосово масло

1-2 с.л. кокосови стърготини

Бонбони с кокос и малини

Кокосовите стърготини се смесват с меда, кокосовото малсо, кокосовото мляко и сладкото от малини. Объркват се добре и се оформят топчета с големина на орех. Шоколада се разтопява на водна баня заедно с 1 с.л. кокосово масло. С помоща на вилица кокосовите топчета се потапят в разтопения шоколад и се подреждат върху хартия за печене, където се поръсват с малко кокос и се оставят шоколада да стегне. Може да се пренесат в хладилник за няколко минути, където това ще се случи по-бързо.

DSC_0189a

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :)

Мини тортички с кокос и малини

Мини тортички с кокос и малини

Какво да ви кажа за този десерт…. Обмислян дълго време, отлаган, поради преместване в нова къща отново, липса на хладилник и тъй нататък, но накрая осъществен и излапан с такова блаженство и удовлетворение… С бисквитена основа, с мноооого нежен кокосово-малинов крем, шоколад и карамелизирани лешници за завършек. Много лек и свеж десерт, с интересни и нетрадиционни за нас  продукти, но в същото време изключително лесен и бърз за приготвяне.

За крема се използва кокосово мляко, сгъстено с агар-агар -желиращо водорасло, което се използва като заместител на традиционния животински желатин и за което се твърди, че дори постига по-добри резултати. Аз не мога да потвърдя или отхвърля това, защото желатин до сега не съм използвала. За първи път приготвях каквото и да било с агар-агар и бях изключително любопитна за резултатите, които се показаха отлични. Пробвах да желирам и фреш от портокал и лимон, за да направя желирани бонбони за джуджето, въпреки всички предупреждения, че цитрусите  не са подходящи за целта. Е, не ми се получиха бонбоните или поне не с тази консистенция, която търсех. За сметка на това крема се получи точно такъв, какъвто си го представях.

мини тортички с кокос и малини

Другият продукт, който използвах за първи път бе кокосовото масло. И да ви кажа – влюбена съм! От първата хапка! Толкова нежно, топящо се, ароматно и вкусно нещо! Върху препечен хляб с малко конфитюр, разтопено върху палачинки, в сурови бонбони, както и в тези тортички… Може да промени и най-тривиалното меню и да го извиси до великолепно вкусово изживяване! Изобщо съм абсолютно очарована от вкуса и приложенията на кокосовото масло.

Кокосово масло и агар-агар ми бяха любезно предоставени от Био Магазин Спирала(www.spirala.bg), благодарение на които имах възможност да опитам тези продукти.

А пък в дъното на рецептата ще откриете и видео, което заснехме ей така, между другото и от което не се разбира съвсем как да приготвите рецептата, но пък ние си го харесваме и си обещаваме другия път да е съвсем, както трябва ;)

мини тортички с кокос и малини

Мини торти с кокос и малини

(за 2бр тортени форми с диаметър 10см и дълбочина 4 см)

За блата:

100гр. обикновени бисквити

4 с.л. кокосово масло

1 с.л. брашно от рожков

За крема:

500мл кокосово мляко

1с.л. кокосово масло

2 с.л. мед

3-4 с.л. сладко от малини

3 с.л. агар

1 с.л. каула или друг ликьор

За глазурата:

2 с.л. сладко от малини

150 гр шоколадов кувертюр

1 с.л. кокосово масло

2-3 с.л. кокосово мляко

мини тортички с кокос и малини

Бисквитите се натрошават/смилат на трохи и се смесват с блашното от рожков и кокосовото масло. Тортените форми се покриват със стреч фолио и бисквитената смес се разпределя в двете форми по равно като с помощта на пръсти или лъжица се притиска и се оформя блат. В тенджерка се сипва кокосовото мляко и отгоре се поръсват 3 с.л. агар, като не се разбърква, а се оставя на котлона да се загрява. Когато течността се сгорещи започва да се бърка до пълното разтваряне на агара. Добавят се останалите продукти – мед, сладко от малини, кокосово масло, каула.  Всичко се разбърква добре, всички съставки да се абсорбират и се оставя да се поохлади. Преди да стегне сместа се изсипва във формичките, след което се прибира за половин час на хладно в хладилника, където сместа трябва да се желира и стегне във формата. Когато това се случи, всяка тортичка се намазва с по една с.л. сладко от малини. Шоколадовият кувертюр се разтопява на водна баня, към него се добавят кокосовото мляко и масло. Разбърква се до хомогенност и след това се изсипва в равни количества върху тортичките. Може да се декорират с ядки, сушени или пресни плодове. Аз използвам карамелизиран лешник за декорация.

мини тортички с кокос и малини

Може да замените сладкото от малини с пресни ягоди или малини, банани или каквото ви хрумне, също да замените шоколада с желирани плодове, така ще се превърне с изтънчен летен десерт, на който никой няма да може да откаже.

За да харесаш страницата ми във facebook тук :)

Нещо малко, нещо мое

Какво искам от живота? Красива съдба. Това е всичко. Нищо повече и нищо по-малко. Обещавам, каквото зависи от мен да направя и да се надявам съдбата да бъде добра с мен.

Красота. Искам да съм обградена с възможно най-много. Красиви гледки, красиви души, красиви взаимоотношения, красива храна, красиви случвания… Да е вълнуващо, вдъхновяващо, да искаш да го споделиш, да има с кого. Да искаш да направиш живота на някой друг красив и вълнуващ. Простичко да е, но хубаво.  Ей това искам, само това. Хем не е много, хем е всичко.

Е, добре дошли сте при мен и през новата година. Нищо няма да ви обещавам, не искам да излезе, че лъжа накрая. Нищо няма да си поставям за цел да ви покажа. Само се надявам, че отбивайки се при мен ще ви става по-хубаво, усмихнато и красиво. И да искате пак. Пък да видим…

Сега само няколко снимки :) На вкусна храна. Простичка, красива, такава, каквато си е. Понякога отгледана и набрана с двете ти ръце. Друг път пристигаща от другия край на земята, за да развълнува сетивата ти. И снимка на мен – щастлива с новата чиния от антикваря. Така, ей такива дреболийки ме радват, с тях ще досадя на вас ;)

DSC_0016a_01_01

DSC_0023a_01_01

DSC_0166a

DSC_0167a_01

DSC_0057a

DSC_0088_01

DSC_0051_01

DSC_0081_01

DSC_0005_01

DSC_0043aa_01

DSC_0202_01

DSC_0050a

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :)

 

Вещерски пръсти и няколко по-страшни неща

Хората спорят, карат се, едни са твърдо против, други са безразлични, трети питат защо не?!? Хелоуин. Всъщност, притеснява ме повече шума около този ден, отколкото да срещна няколко маскирани хлапета на улицата. А още повече ме притесняват няколко други неща, но те после.

Миналата година, когато все още живеехме в старата си квартира, намираща се в огромен  блок, с десетки семейства с деца във входа, на този ден си бяхме сами с детето у дома.  Борехме настинка, пиехме чай, бършехме носовете… Реших да изненадам човечето с вещерски пръсти и да му разкажа как на другия край на планетата в този ден хиляди деца са се маскирали страшно , за да прогонят злите духове така, както ние си имаме кукери и кукерски празници, които според мен са едни от най-страшните, които могат да съществуват :) И докато си пием чай, хапваме вещерски пръсти и си разказваме, на вратата се звъни. Отивам да отворя и наистина така се изненадвам от гледката пред мен, че стоя безмълвна няколко секунди. „Лакомство или номер!“  – извикано от десетина джуджета като моето, но маскирани и с тиквени фенери в ръка. Радост наднича зад мен и им се радва с хремавия си нос. Аз се извинявам, че току що сме си изяли лакомствата и нямам нищо друго за случая, а те с хихикания избягаха към горния етаж.

boryanailieva

Преди няколко дни – в чудене как да се маскира :)

Днес изпратих моето джудже на детска градина като дяволче, където повечето родители искали да се организира парти, за да могат децата да се радват. И моето джудже се радва. Без много шум и фанфари. Нарисувало е тикви за децата. А вчера изработихме духчета и прилепчета от подръчни материали. Междувременно не е станало англичанче или американче, ако това са опасенията на повечето хора :) Ходи на народни танци, прави кукерски маски, облича се като лазарка и изобщо празнува и отбелязва всички нашенски обичаи. Което, обаче, не пречи да е отворено и разбиращо за нови и интересни неща.

boryanailieva

Прилеп и духче от боядисани ролки от тоалетна хартия :)

Сещам се за куп неща, които са много по-вредни и опасни от маскираните хлапета в този ден.  Доста повече се страхувам от псевдопатриоти или крайни патриоти. Тъжно ми е за хилядите хора, които кандидатстват за зелени карти. За тези, които заминават без билет за връщане. Много по-притеснително е, че много български младежи знаят по-добре английски, отколкото български. Страшно е, че хората в ежедневието си започват да използват масово чуждици и да се питат ‘а това как беше на български’.

Доста ми е странно да слушам критики от хора, които нагъват Макдоналдс, кока-кола, чийзкейкове, чипсове и т.н.  Колко от хората, които критикуват днес, в ежедневието си слушат само народна музика и никога, ама никога не си припяват някой от последните британски хитове?!? Гледаме американски филми, обличаме и обуваме дрехи и обувки от цял свят, ядем боб от Казахстан, яйца от Полша, глезим се с лимони, портокали, авокадо, манго…. Пътуваме къде ли не.  И докато се бием по гърдите колко големи патриоти  сме като не празнуваме Хелоуин, Свети Валентин и т.н., някъде, от другия край на планетата някой подарява мартеници и разказва как е видял това да се прави в България. В Нова Зеландия украсяват дърво с мартеници на първи март. В Китай ядат българско кисело мляко и слушат Б.Т.Р., българска минерална вода се пие по цял свят, в големите марки парфюми се крие уханието на българската роза, в Европа хапват лютеница и шопска салата, а в космоса се рее Делю Хайдутин. Ама я да вземем да забраним всички тези неща на света, че нали сме патриоти….

И така… За тези, които са запазили спокойствие и смятат да зарадват малчугана си с нещо, то ето едно скромно предложение за вещерски пръсти. От мен толкова и „БУУ“ ;)

Курабийки вещерски пръсти

boryanailieva

100 гр краве масло на стайна температура

1 ч.ч. захар       (ч.ч. от 250 мл)

1 ванилия

2 яйца

1/4 ч.ч. кисело мляко с 1 ч.л. сода в него

3,5 ч.ч. брашно + 1ч.л. канела (пресято)

за декорация: захар, канела, тиквени семки или бадемови ядки, разбито яйце

Разбийте маслото със захарта, след което добавете яйцата и ванилията. Сменете миксера с дървена бъркалка и добавете брашното с канелата на два-три пъти, като редувате с киселото мляко със сода. Замесете меко и нелепнещо тесто, което може да приберете в хладилник за десетина минути. Загрейте фурната на 180 градуса. Намаслете тавичка и започнете оформянето на курабийките. Може да разделите тестото предварително на равни части и след това да оформите фитили(пръсти) с желаната големина. С клечка се правят няколко резки, за свивки, след това се намазват с яйце и се поръсват със захар, а където е върха на пръстите се слага тиквена семка/бадем и се поръсва с малко канела. Пекат се 10-15 минути или до порозовяване. След като изстинат стават хрупкави отвън и мекички отвътре. И малко страшни ;)

За да харесаш страницата ми във Facebook тук :)

Код „Лято“: Уранополи

Летните дни и месеци се изнизаха като песъчинки между пръстите. Бързо, неусетно. Остава само приятният спомен за разпиляните коси, солената кожа, тежката раница, неизменната сламена шапка. Натежаващият от миди, камъчета, стъкълца и пръчици багаж… Сувенири.

Далечни остават запотените чаши с бяло вино, ароматът на босилека и онези невероятни миди в ресторантчето до брега, песните на цикадите, разговорите на вълните, дините, пъпешите, смокините… Далечни, но все пак случили се – това е утеха.

boryanailieva

Палатката е сгъната и качена на високо. Ще спи зимен сън, а останалите в нея дребни песъчинки ще й разказват цяла зима слънчеви истории. Сандалите ми се пенсионираха, вместо в тях краката ми се вмъкват в гумени ботуши. Сламената шапка виси безучастно на закачалката, плетената тържествува нагло на главата ми.

boryanailieva

Сега, когато и есента е към своя край, бързам да си припомня лятото, да скъсам окончателно с него и да се вмъкна тихомълком в настоящето. Да облека дебелия пуловер, да приема уханията, вкусовете и усещанията на днешното, да продължа доволно напред. Макар и с ботуши…

boryanailieva

Тази година се случи така, че за първи път отидохме в Гърция. Два пъти. Дадохме старт на летните дни на къмпинг в близост до Уранополи. Градче, което се намира на полуостров Атон и което разполага с една кула за забележителност, малки плажове наоколо, тесни улички, малки къщи, обградени с цветни храсти. Централната улица е  осеяна с магазини с църковни стоки и сувенири, заради близостта със Света Гора, както и задължителните сапуни, зехтин, лакомства. В градчето има няколко очарователни малки пекарни, които предлагат и мини сладоледи на клечка или във фунийка, на които аз поне трудно се наситих.boryanailievaТуристите могат да се качат на ферибот и да направят панорамна обиколка на Света Гора, от което ние не се възползвахме. Може да се посети и отсрещният остров Амуляни, до където отидохме, след купчина суперлативи по негов адрес. Популярен е с един от плажовете си, който наистина беше хубав, но за извънсезонно беше и достатъчно претрупан и то от нашенци, та бързо си тръгнахме от там. Решихме да се разходим из пристанищното градче, но след като го кръстосахме два пъти на длъж и на шир не открихме нищо интригуващо. Изискваше огромно усилие да открием работещо заведение , в което да пием по нещо студено, докато чакаме връщането на ферибота, защото между два и пет всичко живо почива. Няма дори котка да видиш по уличките.

boryanailieva

boryanailieva

Местните – от всички възрасти и пол летят със скутери, да си без каска е задължително, а идеалният случай е да държиш в едната си ръка фрапе, в другата гирос. Ако им се изпречиш на пътя –  сам си си виновен(в случай, че те забележат). Най-запомняща беше една доста възрастна баба, която ни остави в облак прах, след като ни задмина.

boryanailieva

Градчетата и разходките на полуострова ми допаднаха много повече. Без предварително начертан план, без да се интересуваме особено от карти, имена, местности. Така например прекарахме половин ден в опити да щурмуваме  манастирче, намиращо се на  висок хълм и около него изгоряла маслинова гора. Стигнахме до портата на италианец, чиято съпруга била българка, та ни повтаряше постоянно „добре,добре“, но на мъчен английски ни обясни, че манастирчето е в пределите на неговата чисто нова частна собственост. Освен разочаровани си тръгнахме и целите в сажди от изгорените дръвчета, но пък наблюдавахме един от най-красивите залези..

boryanailieva

boryanailieva

Плажът, който беше до къмпинга ни беше много малък, но пък спокоен. Вечер излизаха децата на риболов, двойки на разходки с лодки и ние няколко пъти, с одеалце за пикник, вечеря и подрънкващи чаши в ръка. boryanailievaboryanailieva

Готвенето на къмпинг не е от най-лесните неща на света, особено, ако си като нас и не искаш да товариш половината си дом в багажника. Но въпреки всичко мисията е възможна, приготвената храна може да бъде проста, но много вкусна, а в съчетание с цикади, вълни, залези, узо…. може да се превърне в най-вълшебната вечеря, която да измести и най-добрия ресторант.

boryanailieva

boryanailieva

Прекарахме два дни в търсенето на пазар. Съседите ни по палатка ни обясниха къде го открили, как добре си напазарували, какви неща имало, все домашни… И ние зор – да го намерим, но уви пазар така и не открихме. Последния ден се срещнахме с един нашенец-гурбетчия, който  ни каза, че пазарът бил само във вторник, та това обясни нашите безпочвени лутания. Останахме си с бразилските лимони от магазина :)

boryanailieva

boryanailieva

Пазар не намерихме, но за сметка на това открихме, че в Уранополи обикалят бусчета и камиончета по цял ден, всяко предлагащо различни стоки. Това до голяма степен обясни бедното зареждане на магазините, но не ни улесни особено. Камиончетата обикалят и с високоговорител съобщават, че са в града и какво карат. Бабите изкачат от дворчетата и започват пазарлък. Едни карат метли, други картофи, трети дини, четвърти домашни потреби, пети зеленчуци. Богата работа, но… ходи ги разбери какво викат през високоговорителя. В крайна сметка преследвахме няколко преки едно открито камионче, за да си купим плодове.

boryanailieva

Попаднахме на отличен магазин за риба, в който работеше баща с двете си дъщери и които бяха толкова мили и отзивчиви, че останах влюбена. Стоката им свършваше към обяд и на другия ден рано сутринта зареждаха нова, току-що уловена. Какво – каквото са уловили в мрежите рибарите. След неколкократно пазаруване, собственикът ми подари половин килограм скариди, а когато му казах, че съм от България беше особено изненадан и развълнуван.

DSC_0426a DSC_0429a boryanailieva

Като цяло нагласата ми към Гърция и хората там, преди да отидем за първи път, беше една, а след това се обърна рязко. От това, с което се сблъсках и двата пъти през лятото, мога да съдя, че са доста сърцати, открити хора.  Това беше най-голямата ми изненада. Хората са усмихнати и макар по някои малки знаци и разлики с нас, да разбираш, че животът им също не е лесен, те не дават това да е над тях. Не това е лицето им. По-отпуснати са от нас, сякаш не отдават голямо значение на нещата, които ги мъчат, докато сякаш ние повече се свъсваме, когато имаме такива. Кой знае, за това може да е  виновна жегата там :)

boryanailieva

На къмпинга готвим на малко котлонче. На снимката  – ориз със скариди и зеленчуци.DSC_0438a
Прясно уловена риба от магазина :)

DSC_0445a

Пържена риба, местен хляб и зехтин, салата с домати, краставици, фета. Лимоните са бразилски :)

Днес смятам най-накрая да ви кажа и рецепта. Тя е много проста, лесна за приготвяне, вкусна, бърза и са ви необходими едва няколко съставки. За съжаление най-важната е най-трудно откриваема и то в добър и пресен вид в България, но мисията не е невъзможна.

Скариди  копър и чесън

boryanailieva

300-400 грама скариди

връзка копър

2-3 скилидки чесън

лимон

сол

зехтин

В нагорещен тиган се сипва струйка зехтин и се слагат измитите и подсушени скариди. Задушават се, до порозовяване. Чесънът се накълцва и се добавя в тигана, както и сол на вкус. Задушава се още минута-две и се сваля от огъня. Добавя се накълцан копър и се напръсква с лимон.

Аз ги готвя с черупките, защото стават още по-вкусни, след това всеки си ги почиства. У нас се продават по-рядко пресни, които са сивкави на цвят и по-често бланширани, които са розови , а в много случаи и почистени.

boryanailieva

С това смятам да завърша първата част от нашият малък щурм в Гърция. Вторият път беше по-кратко, малко по-далечно и много по-различно, но и в двата случая много приятно!  Пожелавам си не пак, а още. Пожелавам и на вас :)

За да харесаш страницата ми във facebook тук :)

boryanailieva

Закъсняло обяснение в любов

Ранен следобед. Слънцето все още твърде жарко напича и няма никой по калдъръмените улички. Само босите ми крака пристъпват уверено, макар и понякога да пари и да търсят сянка. Тук-там някой мързелив котарак се припича на слънце, а от време на време крясъците на гларусите развалят сладката им дрямка. Смокините пръскат сочен аромат и ме съблазняват да се покача на нечий дувар, но незнайно как още се въздържам. Имам и мисия. Искам да го обходя, отново, всяка уличка, всяко тясно коридорче между дървените къщи. Да мина край всяко любимо местенце преди да е захладняло и отпуснатите туристи да започнат ленивите си разходки по улиците. Преди музикантите да излязат на всеки ъгъл, преди джиповете да подкарат към близките плажове и кръчми.

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

Три месеца съм в Созопол. Tова лято за първи път  виждам морето и „градът на спасението” така, с тези очи. Не с очите на турист, който вечер обикаля с тълпата сувенирните магазини и нито крачка в страни. Не и с очите на местен, който се скъсва от работа и „хейтване” по туристите три месеца (трите най-хубави месеца!), а после няма с кого да се размине на улицата почти година . Аз съм гост и за мой късмет имам свобода.

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

Имам свободата да стана рано, когато по калдаръмените улички се разхождат още само котките. Имам възможността да видя почти всички созополски лица  – от началото на сезона, когато шепа хора делят плажа, който от своя страна още не е отрупан от край до край с чадъри. Да видя, че градът може да бъде тих, чист и подреден. Без непременно паркирани джипове и налитащи си на бой шофьори пред старите къщи. Без препълнени кофи и съмнителни аромати от шахтите.Да видя и как постепенно глъчката се увеличава, улиците стават все по-трудно проходими от пешеходци, говорещи на най-различни езици.  Оформят се и задръствания от автомобили (български естествено – „ми чи то плажа найш къде е?!?”). А плажът –  само далечен блян, нейде под шезлонгите и хавлиите. Заведенията в бясна надпревара кое може да озвучи града по-добре и „в Грузя ще ни чуят ли?!?”. Свикнах щом вляза в магазин да ме посрещат с „Добръй ден” и „Я могу вам помоч”, макар да съм си доста черничка, за да мина за рускиня. В разгара на сезона се оказахме любители на дворно припичане на слънце и надуваем басейн. Заради кофти съседите ни обаче тази идилия не продължи дълго.

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

Малко след средата на август нещата рязко се променят. Градчето почти се изпразва от руската реч. А съвсем към края, когато излизаме на разходка чувам стъпките си да отекват далеч, далеч по   уличките.  Дядовци рибари сядат пред къщите си и закърпват мрежите си, други изваждат чирозите да се сушат под стряхата и бдително следят хлапаците и мухите да не налетят на ценната стока. Бабите вече не седят пред къщите толкова заради продажбите на сладкото от смокини (ахх, това божествено сладко от смокини…) и плетените покривчици, колкото на клюки. Събират се на групички, но в осем без пет уличките бързо се лишават от тяхното присъствие, защото… сериалът започва. Някои дядовци също бързат да се приберат точно тогава ;) Остават малките и тинейджърите, които се скупчват пред някое стълбище и всеки с таблет в ръка разцъкват кой знае какво. Впрочем малкият созополчанин е вече добре въведен в бизнес средите и съм почти сигурна, че голяма част от децата сами са си купили техниката. Из града дежурят сергийки с рисувани мидички, щипки от раци, някой и друг сувенир задигнат от дома и задължителните гривни от ластици.

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

boryana_ilieva

18

Скалите. Толкова истории чуваш за тях. Толкова тайни крият. Пред мен разкриха не веднъж  прекрасната гледка на делфините, които смело доближават града.  Колко често с бои и платно заставаше някой художник, загледан напред, в синьото. Колко често младежи докосваха устните си. На колко погледи, на  колко „обичам те” са станали свидетели… Разпилени коси, боси крака, сплетени пръсти… Изгреви, залези, изгреви…

boryana_ilieva

boryana_ilieva

Смокините. Сладкият им аромат се разнася от вятъра из целия град. Скриваш се под дебелата им сянка и заравяш поглед напред, сред вълните. Времето спира. Или пък лети твърде бързо. Загубваш се. Сладолед, сок от бъз, вино, смокини… Шумоленето на вълните, надпяването на гларусите, глъчката на приближаващите туристи, тишината от безбройните звезди на небето. Неповторим симфоничен оркестър.

19

20

21

Любимият плаж. Не точно плаж. Малък, към любимата гледка, сами. Всеки ден.  И пак залези, залези…

boryana_ilieva

Мина като на сън. Толкова бързо, нереално, безвъзвратно.  Сега сякаш не е било. „Градът на спасението“, който не просто ни спаси, а ни подари най-синьото босоного лято.

boryana_ilievaЗа да харесаш страницата ми във Facebook тук :)